Just

Just

Късна есен, ранна зима,
нощ, Луна, небе, звезди,
в болки раждаща се рима,
от любов в душа следи.

Сводът, сякаш ледено море,
оковало лодки без платна,
а Луната с бледен рог оре
и мимолетна сее светлина.

Грохот тайнствен в ледовете --
самолет самотен там лети,
скреж се плъзга по крилете
и спира в нечии мечти.

А съм долу аз, у нас на двора,
гледам пак на сенките играта --
сменят маски, дрехи, без умора,
с грим безплатен от Луната.

Стоя -- до смръзналите зелки
и образи поглъщам, силуети,
в косите вятърът се стрелка
и кръстът в шепата ми свети.

Недалеч, сама топола гола,
като рог стърчи от планината
и в мракът клоните забола,
пее жалби за листата.

Дворът -- пуст, земята -- влажна,
с лице от бурени невзрачни,
на облак сянката продажна,
зави ме с одеяло мрачно.

Добре, че излязох от къщата-клетка,
да видя това, което прочете,
че затворен под сънна решетка,
се будя със нищо в ръцете...

1994 г.
село Юлиево