Ако2

Ако2

Ако влезеш в душата ми,
ще се окъпеш,
ако сложиш крилата ми,
не ще отстъпиш.

Ако тръгнеш по пътя ми,
не ще изгубиш,
ако гледаш в сърцето ми
ще се влюбиш.

Ако докоснеш мечтите ми,
ще се забравиш,
ако търсиш в очите ми,
ще се удавиш.

Ако ли научиш съдбата ми,
ще се покаеш,
ако не си в свободата ми,
ти нищо не знаеш.

Ако се родиш в любовта МУ,
ще свободен летиш,
ако стоиш под властта МУ,
с мир в бури ще спиш.

Ако ме гледаш без НЕГО,
ще се кланяш на идол,
ако цениш ме без НЕГО,
ме раняваш с обида.

Ако вкусиш сълзите ми,
ще поискаш кръвта ми,
ако идваш във дните ми,
ще желаеш ноща ми.


Ако свърши стихът ми,
не се лутай бездушен,
не рови се в прахът ми,
а бъди МУ послушен!

Ако не дириш в мислите ми,
ще ме презреш,
ако дириш в мислите ми,
ще ме (може би) разбереш.

Ако вярваш в прошката МУ,
ще ми простиш,
ако вкусиш прошките МУ,
ще се посветиш.

Ако дириш в мислите ми,
не ще ГО презреш,
защото за мислите ни,
ИСУС Е ОГЪН--те--свещ...

12.12.1997

FULLMOON WAY

FULLMOON WAY

Студен и черен път със някаква посока,
от Времето разкъсан с нокти прашни,
въздиша той в нощта дълбока,
от всеки тъпкан в дните досегашни.

Извива се, изчезва в тъмнината,
храсти топлят тялото му пусто,
а линията бяла по средата,
във сенките събужда чувства.

Мост мълчи, под кости от стомана,
се вият мамещи коси бездънни,
с тайна чезнеща, небрежно-разпиляна,
Луната милва мислите безсънни.

Звезди копнеят, щурчо пък им свири,
облива всичко девствена роса,
унесен прилеп истината дири,
полъхва свежест в дръзката коса.

Там някъде пращи и планината,
прибулена в жестокост и кошмари
и мощни стволове -- стрели из рамената,
изтръгват блянове от жили стари..

А хората сънуват си мечтите,
кои в сатен, кои в тревата,
стомасите -- разплути или свити --
бе, нищо ново на Земята...

Кола залутана, със грохот тежък,
разбуди сенките от язвите кървящи,
крилца несигурни във хищни мрежи,
погълнаха очите и` блестящи..

Отшумя, изгуби се из пустотата,
на пътя бавно коленича аз...
...О, Господи, прости.... и суетата,
премаза в мен тъй нежен глас...

река Тунджа 21. 08. 1994

Just

Just

Късна есен, ранна зима,
нощ, Луна, небе, звезди,
в болки раждаща се рима,
от любов в душа следи.

Сводът, сякаш ледено море,
оковало лодки без платна,
а Луната с бледен рог оре
и мимолетна сее светлина.

Грохот тайнствен в ледовете --
самолет самотен там лети,
скреж се плъзга по крилете
и спира в нечии мечти.

А съм долу аз, у нас на двора,
гледам пак на сенките играта --
сменят маски, дрехи, без умора,
с грим безплатен от Луната.

Стоя -- до смръзналите зелки
и образи поглъщам, силуети,
в косите вятърът се стрелка
и кръстът в шепата ми свети.

Недалеч, сама топола гола,
като рог стърчи от планината
и в мракът клоните забола,
пее жалби за листата.

Дворът -- пуст, земята -- влажна,
с лице от бурени невзрачни,
на облак сянката продажна,
зави ме с одеяло мрачно.

Добре, че излязох от къщата-клетка,
да видя това, което прочете,
че затворен под сънна решетка,
се будя със нищо в ръцете...

1994 г.
село Юлиево

Ти

Ти


Град на рози, вишни и липи --
мой дом за четири години...
Сега студен и чужд почти --
изгубих се във твоите витрини...

Дойдох, бях плах, момче свенливо,
ти ме прие в безмълвните си красоти,
в букет от слънце, багри, дни мъгливи,
дъжд, сняг... аз търсех своите мечти.

В теб срещнах любовта -- замаян,
спрях...
щастлив... защо се спусна мрак...
Познах тъгата и разбит, отчаян,
бях,
с печат от самота, вагон без влак.

Наслаждавах се на твоята природа,
Тюлбето, циркът, язовира, реката,
Исус познах и в Светлина заходих,
но на шега - -не сграбчил Му ръката.

Приятелите ми, любимите места,
спомените и разбитите химери,
пръснаха се - -есенни листа...
"Помнете ме, когато ви намеряяя!!!"

В името ти блика женска красота,
цял ухаеш в аромат неповторим,
аз тръгвам днес, откраднал на листа,
от теб... дори далече да си зрим...

04.06.1994

Казанлък

СМЪРТ И КРАСОТА

СМЪРТ И КРАСОТА


Един е. От небето нощ струи безкрайна,
втренчена във късчето Луна - -като смъртта.
Тихо е. Щурец разкрива своя тайна,
с тъжна нежност -- радостта на любовта.

Ах, как хладно е и въздухът кристален,
пробягват сенки с призрачни була,
звезда самотна с огън нереален,
прорязва мрака -- Божия стрела...

Залайва куче, някъде далече,
поемам дъх -- ухае на зелено,
едва дочувам ромон речен,
сам съм и ми е студено.

Луна и сенки, трепкащи звездички,
всичко е красиво в таз природа --
залезът и изгревът, цветя и птички
и всичко тръпне за свобода!

А ние къде сме -- сред бетон и дърво,
с натежали глави и празни сърца,
кой забелязва Луна, зарево --
май влюбени само и тъжни деца!

Мир е при нас, война е при тях,
хора умират, защо е тъй криво,
далеч сме, ДА, там стенат от страх,
а нима е това справедливо?

Вместо:
" Обичам те! "да чуваш:" УБИЙ ГО!!!"
вместо ласка -- студена стомана,
няма щурец, а :"ДАВАЙ! ЗАБИЙ ГО!!!"
в душата и тялото рана връз рана.

Колко е грозно и несигурно всичко --
суета красива с маска фалшива,
деца умират, без да видят, мънички,
КОЙ, очите му, кой ги убива.

Луната изчезна, сенките с крясък,
погълнаха мен и целият свят,
няма надежда, с призрачен блясък,
дулото ревна -- загина мой брат...

24. 07. 1994

Пустинен вой

Пустинен вой

Юлска тишина. Задушно и горещо
и не помръдва лист, мъртвило,
небето-бездна, сякаш нещо,
милостта му е изпило.

Не стига дъх, очите дирят сянка,
прахта нозете боси пари.
Мираж... Закътана полянка...
Изчезва -- като грижи стари.

Не лайва куче, няма пеперуди,
реката без душа се влачи,
блестят по пътя изумруди,
къпините копнеят за берачи.

Въздишка на изпръхналите устни,
потта по челото бленува...
Стори ми се?! Или нещо хрусна?!
Да, ясно тътен глух дочувам!

О, най-сетне вихър жегата прогони,
с рев продъни висналата шир
и облаци в галоп жесток подгони,
край, край на палещият мир!

И напразно дискът уплашен реве,
разпръснат наслуки в свежа палитра,
невидим художник гласи цветове
и звъннват сълзи от Божия цитра.

И стрелкат се бързи птичи крила,
като мисли изгубили кървав облог
и хора излизат със ведри чела,
със хвала към щедрият Бог.

С радост земята поглъща живота,
стопяващ бръчки, влял чистота,
забравен мирис, бъбнеща нота,
отново буйно танцуват листа.

И тичам в локви зелени и топли,
по детски викащ свойте мечти,
забравил пак за сухите вопли,
повярвал наивно, че ще дойдеш и ти...

1994

НОЩНИ МИСЛИ

НОЩНИ МИСЛИ



Нощ. В тъмното вятърът свири,
в брезичката пали сърцата зелени,
облаци тичат, сиви, не спират.
Унасящ се град. Светлини приглушени.

Пътят мокър блести, тръпне тревата.
Хлад. Пред фаровете сенки тичат.
чуй -- как нежност рони душата
и влюбени с огън се вричат.

Ухае на лято, цветя, свобода,
куче притичва, терасите гаснат,
шепот, жажда -- за жива вода,
дъх отлита с думите тласнат.

Ярка звезда погледна Земята,
облаци скриха я, не, пак се показа --
в тъмният час окрилила душата...
Момче глава бе свело на перваза...

От прозореца на Панса
06. 06. 1994

НОЩ, ЛУНА И САМОТА

НОЩ, ЛУНА И САМОТА


Искам да съм сам с нощта,
сам със себе си и тишината,
не искам дневните неща,
а само сенки -- рожби на Луната...

Искам да стоя пред път далечен,
искам вятърът лицето ми да гали,
искам да съм в светлина облечен,
искам погледът ми камъни да пали...

Желая да потъна в самота,
защото от тогава в тинята и` гния,
не искам да съм сам, а с любовта,
не искам раната в сърцето си да крия!

Мразя времето безмълвно пропиляно,
цялата порочност над и в мен,
искам да не искам толкоз рано,
нощта да свърши и да бъда в ден!

24. 05. 1994

Ние и вие

Ние и вие

(замислено като рап-текст)


Защо пея за тези проблеми?
С тях да се борим нали сме родени!
А колко сте жалки пред тях и смалени,
а уж сте силни, умни, големи --
герои велики на своето време!

А ние, а ние сме още зелени,
все още чисти, непокварени --
търсим правда, намираме злоба
и всичко детско влиза във гроба!

Кой е? Къде е? Кои са виновни --
с езици отровни, с усмивки лъжовни,
оковаха, разбиха мечтите младежки,
сърцата смазаха с удари тежки!

Мафии, смърт, грабежи, измами,
дрога и секти, алкохолни капани,
а после за всички сме ний неразбрани:
"Те -- младите -- виж ги - -света развратиха!"
но кой ни научи, къде се прикриха?!?

Откъде аз да зная как да живея?
Каквото виждам -- него умея!
А кой го показва -- вие кажете!
Кой възпитава и учи детето?
То ли ви казва как се убива?
Но то после тръгва по пътеката крива!
Как да бъдем ние разумни?!
Когато сте вие в яростта си безумни?!?

Мерило сме ние на ваште постъпки,
уж сте богати, а душите ви в кръпки,
аз пея сега за ВАШТЕ проблеми,
а вие ме гледате от злобата неми...

30. 01. 1994

Некрасиво

Некрасиво


Мрак, дървеса, небе неизмерно,
задушен хлад, звезди неродени,
призрачен дим с тяло неверно,
със сенки в коси неброени.

Във алчен плен, с тъга незрима,
безмълвно стенат треви несмирени,
по клоните голи, пълзяща не в рима,
смърт ги души с длани неспрени.

Звук нереален ,почти неловим,
през нощните лапи хукна немощно
и падна ухапан, с гръб нелечим,
в гърдите упазил небето ненощно.

Гнетяща тежест смазва душата,
ридаят очите, дъх без наслада,
друг път желана, сега тишината,
изтръгва чувства за сляпата клада.

Ехо неспирно от вик непослушен,
стъпки живи сред мъртви поля,
спомен за Слънце в миглите сгушен,
натъжи се небето -- дъжд заваля...

10.12.1994
село Юлиево

Лабиринт

Лабиринт

Нощ след ден, капка по зрънце,
отлита нещо и то само веднъж
и сменя Луната яркото Слънце
и сърпът не спи във росната ръж.

И нещо се сменя и нещо пропада
и нещо очите с грижи закрива
и нещо трупа на плещите грамада
и нещо в Новото нокти забива.

И нещо ни блъсва и някой потъва
и никой нищо не може да стори
и нещо от някой за нищо ни спъва
и Някой за скритият грях ни говори.

И нещо пиша и някой умира
и друг се ражда, на челото със нещо
и никой в младост нищо не спира
и нищо не е като нещо зловещо.

15.11.1994

КЪСЧЕ ЖИВОТ

КЪСЧЕ ЖИВОТ


Времето не спира своят бяг --
в него сме и то във нас,
цветовете сменя сняг...
Раздяла ... Нашият клас...

Колко ценно е нещо било,
разбираш едва когато го няма,
ръка прокарваш по свойто чело --
бръчки откриваш и спомени само...

Четири години -- дни изживяни,
пълни с радост, надежди и рани,
четири години -- къс от живота,
дни -- без печат от хомота.

Изпити, двойки, успехи, контролни,
минути на ужас, дъх затаен,
звънец... Нощи луди и волни --
за мечти е ученикът роден.

Близки бяхме, но далеч непознати,
хора различни, с една цел събрани,
сега... Раздяла, усмивки богати,
приятели стари с тъга увенчани.

Животът скоро блянът ще погази,
ще смачка грубо нежните копнежи,
сам ще си срещу беди, омрази,
косата ти съдбата ще бележи.

Помни, че някога ний бяхме млади --
силна, упорита нова генерация
и когато от албума снимки вадиш,
не тъжи ти по изгубената грация!

Желая Ви успехи, здраве, късмет,
нека не Ви бедите отчаят --
вървете с талант и правда напред,
с Надежда, Вяра и Любов до края!

Хартията човека надживява
и думите, които в нея той събира,
на хора като него ги дарява --
да са щасливи и щаслив умира...

Всеки ред е удар, всяка дума -- нож,
ножът -- радост, ударът -- любов,
а едни добър съм, а за други -- лош,
за някои брат, за трети -- зов...

Стихът бил казват, пътят към душата на поета,
по него ти вървиш, моля те, недей ме наранява!
Обидил съм те?! ДА,нарочно е, но все пак -- извинявай...
Е, щом искаш -- скъсай листа на парчета...

20. 06. 1994

За спомен на трепачите от 4-ТИ Б КУРС
ТМЕТ "ИВАН ХАДЖИЕНОВ"

Казанлък
1990-1994

Е, и?!!

Е, и?!!
И какво като има Луна
и какво ако искам да пиша
и какво ако нямам вина
и какво ако пак си въздишам?

И защо да мисля сега
и защо да ровя дълбоко
и защо да няма тъга
и защо е небето високо?

И как да кажа това
и как да скъсам печата
и как да намеря слова
и как да не търся в душата?

И кой с любов ме разбира
и кой ми сърцето си дава
и кой без мене умира
и кой не носи забрава?

И кога да спра да искам
и кога да спра да плача
и кога уста да стискам
и кога да търся здрача?

И какво като има Луна
и защо да няма тъга
и кой не носи вина
и кога е преди и сега?

И какво ако искам да пиша
и кой ми сърцето си дава
и кога по кой да въздишам
и защо е здрачът забрава?

И какво като има Луна
и как да не скъсам печата
и защо да нямам вина
и кога да даря си душата???

13.12.1994

Забрави за мен и няма да забравиш,
за споменът, във който съм забравен,
каквото, както и защото ти да правиш,
никога след мен не ще останеш равен...

Глупост

Глупост


Едно сърце, едни окови,
но не железни, а от мрак,
едно небе, звезди сурови
и няма стон, а само прах.

И сипе се от дланите корави
и бавно пада глъхнещ пух,
залутан в хиляди забрави,
чака вятър -- като устни сух.

Блуждаещ поглед към звездите,
неописуем -- като цветен аромат
и капки, капки във очите,
с копнежът да съм вечно млад.

15. 09. 1994

Внезапно

Внезапно



Погледнах тялото си -- като статуя красиво,
юмруци свих, усетих силата във мен
и с нея в миг и нещо животинско, диво --
бездънен кратер бълващ всеки ден.

Замислих се и рязко, като с бич замахнах
и вой клокочещ гърлото изпълни,
очите свиха се, със злобата се сраснах,
сърце аз нямах - -мракът го погълна.

После спрях, мълчах, не казвах нищо
и бавно усмивка пастта ми разтвори,
светнаха зениците -- поточе чисто --
във тялото човекът заговори.

Усещам, знам, че в мен са двама,
но къде съм аз тогава? Що е аз?
Днеска правда, а утре измама,
кой е прав -- ревът? Тихият глас?

Не искам да пиша, защо ли? Защото,
бих събрал купища листи със злоба...
...и красиви поеми, дорде свърши животът...
НЕ!!!
Пак ще пиша -- за трима тесен е гробът!!!

18. 07. 1994 г.

Вечност

Вечност



Кораб в бездната мачти превива,
в платната-парцали вихър се впива,
нощ е -- мълнии мракът пребиват,
мачкат вълни снагата му крива.

Хората жалки, като плъхове бягат,
молят се Богу -- дано оцелеят,
прашни дела душите им стягат,
пред стената бучаща немеят.

Един човек мълчаливо стоеше,
стиснал устни за въже се държеше,
в очите безмълвни ни ужас, ни страх,
има много такива, но този бях аз!

Затвори очи и нещо си спомни,
светнаха после -- пред смъртта ветровита,
крясъци, тътен, въртопи огромни --
топла постеля за душата разбита.

И пусна се... Планина го преметна,
потъна в мрака... видя светлина...
Времето спря... Нещо просветна:
Слънце, чайки -- тъй Бог пожела...

14. 06. 1994 г.

Булгаризация` 94

Булгаризация` 94

Декорът -- люспи, шутове и детронация,
заглавие -- "Лавиращо-хуманна имитация",
публика -- нашкембената бюрокрация,
а Хамлет -- осланена ЕКО-делегация.

На фона на бухалкова дискриминация
и масивно-борческа колективизация,
с отблясък от трицифрена инфлация,
мярка се и ромска милитаризация.

А ние -- безнадеждна нарко-генерация,
с авангардно-непристойна ориентация,
привикнахме във всяка ситуация,
да ритаме и догми и канонизация.

Виж -- училищно-разхайтената констипация
и тъжната родителско-мигренна дефекация,
как пасват с мозъчно-хамалска емиграция
и SKIN (without a) HEAD активизация.

Е -- от подобно-допотопната модернизация
и фирмено-фантомната специализация,
май стана динено-бананова елиминация,
на основа джобно-масова унификация.

Има във криворазбраната цивилизация,
местенце и за атомна КУ-КУвизация,
за иманяро-задгранична патриотизация
и за водица "бистра" от... канализация.

Тъжно -- прогресивна крими-констатация,
екшън -- аморална секс поляризация,
срамно -- пенсионно-блянова гутация,
репъблик ? -- в предетикетна медитация.

Ю-на-ци!.. футболно-прегазваща Ганьовизация...
Насаммм!.. екранно-книжна Ю-ЕС-ЕЙтизация...
Натаммм!.. бледо-сивкава поетизация...
Граби народее!... грачеща чалгализация...

Вкъщи -- тестостеронно-алкохолна абдикация,
тайфун -- от чехли и еманципация,
вечер -- жартиерно-сутиенна ТиВи-лизация
и политика -- до капитулация...

След НЛО-та, карми, левитация,
секти, пирамиди и урбанизация,
перестройки и Чернобиломутация,
подпъпна и надпъпна трансплантация
и два-три тона друга "ация"
с неясна Ганьова асоциация
и след Вапцарова насамшната амнезия,
май местата са заети за поезия
и тя забравена по рафтовете тлее--
със старата сал ний не ще живеем!

Нека новата чрез нея да изгрее,
нека днешната през нея да възпее,
наште трепети, родени в нашто време,
от днешен път и днешно бреме
и ний свободни да се наречеме,
Българи от Ботевото племе!

1994

Избор

Избор

Понякога ме спират със несмел въпрос:
"Каква надежда с сила те дарява?"
Семпли думи: Името Му Е Христос
и всички с Любовта Си ТОЙ спасява:)

Той за нас бе мъчен и умря на кръста,
БОГ-- във плът -- по плът не съгрешил
и чрез смъртта СИ победи Смъртта,
възкръсна,
строшил стените в нашите души!

Докато има Зло, ще има и ДОБРО:
Идва време за разплата справедлива,
според труда наградите се дават... НО!!!
Стой далеч от сярата смрадлива!

Любовта вземи за щит непробиваем,
копието ти Надеждата да бъде... СТАВАЙ!
Вярата -- духът ти закален и несломяем,
нека дяволът във теб рогата си да счупи,
на всички други, но на него НЕ прощавай!

ИСУС Е с нас -- защо да се тревожим,
Духът Е в нас -- чрез Него всичко можем,
тъй че решавай -- онзи или ТОЙ --
ти избираш път към пътят свой!!!

07. 09. 1993 г.

Отплата

Отплата


...Tревата изсъхва и цветът и окапва,
но Словото Божие трае довека...
...славата на всички човеци е като трева
и като цвят от трева...

Към заспалите, изтръпнали от хлад цветя,
изгряващото Слънце топъл лъч отправи
и те пробудени, възправиха снага,
към Благодетелят:
"Благодарим, не ни забрави!".

Към Него -- в ярки цветове облени,
нескрили най-интимната си красота,
за Него -- от очи-слани обиколени,
те ухаят -- чисти, смаяли света.

Под ласките на Слънцето цъфтящи,
те ароматът свой на Вятърът дариха --
навред Той да го носи по местата,
в мрак потънали с кошмари спящи.

Там властват злобата, коварството, войната
и във окови изнемогва Светлината,
там няма ден -- ноща е в тежка сила,
като вампир в душите се е впила.

Но Бог Отец, Родителят на Светлината,
за таз невярна нощ подготвил е отплата
и не ще забрави нивга ТОЙ цветята,
борещи се с аромат срещу тъмата...

18 .08. 1993 г.

Път 2

Път

Стоя на брега на буйна река --
шеметно с трясък Животът тече
и копае тихо под млади крака,
още минута -- ще в миг повлече.

А колко познати са из мазната пяна
и всички ми викат:"Ела бе, глупак!
Шоу изтърваш -- от сън спомен няма,
скачай при нас"...а съзирам там Мрак.

Не чувам сърцето, а звън от бутилка,
кръвта им е гадна, бледа мътилка,
душите празни, в устите лъжи,
а вместо очи -- кантари за злато,
нима да скоча, кажи ми, КАЖИ,
в това изкусно гримирано блато?

Път за себе си друг съм избрал --
труден е той, но толкова лесен,
който е тръгнал, САМО той е разбрал,
Любовта на ИСУС и хвалебната песен...

19. 12. 1993 г.
село Юлиево

Светът (рап-текст)

Светът (рап-текст)


Ново поколение -- нова мутация,
атомни бомби, войни, радиация,
жертви невинни, надежди разбити,
а зад маски убийците скрити!

Секс, наркотици, убийства, грабежи,
през кал дълбока, воняща вървим,
умирал морал и високи копнежи,
жесток е животът, но все пак красив!

Задръжките падат, въздига се стръв,
аклохолът се лее, също и кръв,
шири се СПИН, мързел, разврат,
но Смъртта не гледа беден, богат!

Зелени поляни?
Вече ги няма!
Чисти води?
Жестока измама!
Всичко е мръсно,
тъне във кал,
физически жив си,
духовно умрял!

Парите завличат всяка душа,
алчност изпразва много сърца,
БОГ Е забравен, а хулят ГО всички,
а дяволът "гушка" ви с "нежни" ръчички!

Опорочена любов, мисли греховни,
лъжи и преструвки се сипят отвред
и ето -- дните тежки, съдбовни,
дойдоха -- идва и нашият ред!

02. 10. 1993 г.
Казанлък

АКО...

АКО...

Ако влезеш в душата ми,
ще се отчаяш,
ако сложиш крилете ми,
ще се омаяш.

Ако тръгнеш по пътя ми,
ще се изгубиш,
ако гледаш в сърцето ми,
ще се влюбиш.

Ако вкусиш мечтите ми,
ще се забравиш,
ако търсиш в очите ми,
ще се удавиш.

Ако научиш съдбата ми,
ще се покаеш,
ако те няма в тъгата ми,
ти нищо не знаеш.

Ако целунеш любовта ми,
ще се новородиш,
ако вземеш тежестта ми,
уморен ще заспиш.

Ако вкусиш сълзите ми,
ще поискаш кръвта ми,
ако идваш във дните ми,
ще желаеш нощта ми.

Ако свърши стихът ми,
ще се луташ бездушен...
Ето, свършва стихът ми
и листът е промушен.

Ако не дириш в мислите ми,
ще ме презреш,
ако дириш в мислите ми,
ще ме (може би) разбереш...

20. 05. 1995

detronator@centrum.cz