Некрасиво

Некрасиво


Мрак, дървеса, небе неизмерно,
задушен хлад, звезди неродени,
призрачен дим с тяло неверно,
със сенки в коси неброени.

Във алчен плен, с тъга незрима,
безмълвно стенат треви несмирени,
по клоните голи, пълзяща не в рима,
смърт ги души с длани неспрени.

Звук нереален ,почти неловим,
през нощните лапи хукна немощно
и падна ухапан, с гръб нелечим,
в гърдите упазил небето ненощно.

Гнетяща тежест смазва душата,
ридаят очите, дъх без наслада,
друг път желана, сега тишината,
изтръгва чувства за сляпата клада.

Ехо неспирно от вик непослушен,
стъпки живи сред мъртви поля,
спомен за Слънце в миглите сгушен,
натъжи се небето -- дъжд заваля...

10.12.1994
село Юлиево