Ти

Ти


Град на рози, вишни и липи --
мой дом за четири години...
Сега студен и чужд почти --
изгубих се във твоите витрини...

Дойдох, бях плах, момче свенливо,
ти ме прие в безмълвните си красоти,
в букет от слънце, багри, дни мъгливи,
дъжд, сняг... аз търсех своите мечти.

В теб срещнах любовта -- замаян,
спрях...
щастлив... защо се спусна мрак...
Познах тъгата и разбит, отчаян,
бях,
с печат от самота, вагон без влак.

Наслаждавах се на твоята природа,
Тюлбето, циркът, язовира, реката,
Исус познах и в Светлина заходих,
но на шега - -не сграбчил Му ръката.

Приятелите ми, любимите места,
спомените и разбитите химери,
пръснаха се - -есенни листа...
"Помнете ме, когато ви намеряяя!!!"

В името ти блика женска красота,
цял ухаеш в аромат неповторим,
аз тръгвам днес, откраднал на листа,
от теб... дори далече да си зрим...

04.06.1994

Казанлък