Отплата
...Tревата изсъхва и цветът и окапва,
но Словото Божие трае довека...
...славата на всички човеци е като трева
и като цвят от трева...
Към заспалите, изтръпнали от хлад цветя,
изгряващото Слънце топъл лъч отправи
и те пробудени, възправиха снага,
към Благодетелят:
"Благодарим, не ни забрави!".
Към Него -- в ярки цветове облени,
нескрили най-интимната си красота,
за Него -- от очи-слани обиколени,
те ухаят -- чисти, смаяли света.
Под ласките на Слънцето цъфтящи,
те ароматът свой на Вятърът дариха --
навред Той да го носи по местата,
в мрак потънали с кошмари спящи.
Там властват злобата, коварството, войната
и във окови изнемогва Светлината,
там няма ден -- ноща е в тежка сила,
като вампир в душите се е впила.
Но Бог Отец, Родителят на Светлината,
за таз невярна нощ подготвил е отплата
и не ще забрави нивга ТОЙ цветята,
борещи се с аромат срещу тъмата...
18 .08. 1993 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар