Лабиринт

Лабиринт

Нощ след ден, капка по зрънце,
отлита нещо и то само веднъж
и сменя Луната яркото Слънце
и сърпът не спи във росната ръж.

И нещо се сменя и нещо пропада
и нещо очите с грижи закрива
и нещо трупа на плещите грамада
и нещо в Новото нокти забива.

И нещо ни блъсва и някой потъва
и никой нищо не може да стори
и нещо от някой за нищо ни спъва
и Някой за скритият грях ни говори.

И нещо пиша и някой умира
и друг се ражда, на челото със нещо
и никой в младост нищо не спира
и нищо не е като нещо зловещо.

15.11.1994