НОЩНИ МИСЛИ

НОЩНИ МИСЛИ



Нощ. В тъмното вятърът свири,
в брезичката пали сърцата зелени,
облаци тичат, сиви, не спират.
Унасящ се град. Светлини приглушени.

Пътят мокър блести, тръпне тревата.
Хлад. Пред фаровете сенки тичат.
чуй -- как нежност рони душата
и влюбени с огън се вричат.

Ухае на лято, цветя, свобода,
куче притичва, терасите гаснат,
шепот, жажда -- за жива вода,
дъх отлита с думите тласнат.

Ярка звезда погледна Земята,
облаци скриха я, не, пак се показа --
в тъмният час окрилила душата...
Момче глава бе свело на перваза...

От прозореца на Панса
06. 06. 1994