КЪСЧЕ ЖИВОТ

КЪСЧЕ ЖИВОТ


Времето не спира своят бяг --
в него сме и то във нас,
цветовете сменя сняг...
Раздяла ... Нашият клас...

Колко ценно е нещо било,
разбираш едва когато го няма,
ръка прокарваш по свойто чело --
бръчки откриваш и спомени само...

Четири години -- дни изживяни,
пълни с радост, надежди и рани,
четири години -- къс от живота,
дни -- без печат от хомота.

Изпити, двойки, успехи, контролни,
минути на ужас, дъх затаен,
звънец... Нощи луди и волни --
за мечти е ученикът роден.

Близки бяхме, но далеч непознати,
хора различни, с една цел събрани,
сега... Раздяла, усмивки богати,
приятели стари с тъга увенчани.

Животът скоро блянът ще погази,
ще смачка грубо нежните копнежи,
сам ще си срещу беди, омрази,
косата ти съдбата ще бележи.

Помни, че някога ний бяхме млади --
силна, упорита нова генерация
и когато от албума снимки вадиш,
не тъжи ти по изгубената грация!

Желая Ви успехи, здраве, късмет,
нека не Ви бедите отчаят --
вървете с талант и правда напред,
с Надежда, Вяра и Любов до края!

Хартията човека надживява
и думите, които в нея той събира,
на хора като него ги дарява --
да са щасливи и щаслив умира...

Всеки ред е удар, всяка дума -- нож,
ножът -- радост, ударът -- любов,
а едни добър съм, а за други -- лош,
за някои брат, за трети -- зов...

Стихът бил казват, пътят към душата на поета,
по него ти вървиш, моля те, недей ме наранява!
Обидил съм те?! ДА,нарочно е, но все пак -- извинявай...
Е, щом искаш -- скъсай листа на парчета...

20. 06. 1994

За спомен на трепачите от 4-ТИ Б КУРС
ТМЕТ "ИВАН ХАДЖИЕНОВ"

Казанлък
1990-1994