Глупост

Глупост


Едно сърце, едни окови,
но не железни, а от мрак,
едно небе, звезди сурови
и няма стон, а само прах.

И сипе се от дланите корави
и бавно пада глъхнещ пух,
залутан в хиляди забрави,
чака вятър -- като устни сух.

Блуждаещ поглед към звездите,
неописуем -- като цветен аромат
и капки, капки във очите,
с копнежът да съм вечно млад.

15. 09. 1994