FULLMOON WAY

FULLMOON WAY

Студен и черен път със някаква посока,
от Времето разкъсан с нокти прашни,
въздиша той в нощта дълбока,
от всеки тъпкан в дните досегашни.

Извива се, изчезва в тъмнината,
храсти топлят тялото му пусто,
а линията бяла по средата,
във сенките събужда чувства.

Мост мълчи, под кости от стомана,
се вият мамещи коси бездънни,
с тайна чезнеща, небрежно-разпиляна,
Луната милва мислите безсънни.

Звезди копнеят, щурчо пък им свири,
облива всичко девствена роса,
унесен прилеп истината дири,
полъхва свежест в дръзката коса.

Там някъде пращи и планината,
прибулена в жестокост и кошмари
и мощни стволове -- стрели из рамената,
изтръгват блянове от жили стари..

А хората сънуват си мечтите,
кои в сатен, кои в тревата,
стомасите -- разплути или свити --
бе, нищо ново на Земята...

Кола залутана, със грохот тежък,
разбуди сенките от язвите кървящи,
крилца несигурни във хищни мрежи,
погълнаха очите и` блестящи..

Отшумя, изгуби се из пустотата,
на пътя бавно коленича аз...
...О, Господи, прости.... и суетата,
премаза в мен тъй нежен глас...

река Тунджа 21. 08. 1994