сряда, 8 октомври 2008 г.
петък, 17 август 2007 г.
Ако2
Ако2
Ако влезеш в душата ми,
ще се окъпеш,
ако сложиш крилата ми,
не ще отстъпиш.
Ако тръгнеш по пътя ми,
не ще изгубиш,
ако гледаш в сърцето ми
ще се влюбиш.
Ако докоснеш мечтите ми,
ще се забравиш,
ако търсиш в очите ми,
ще се удавиш.
Ако ли научиш съдбата ми,
ще се покаеш,
ако не си в свободата ми,
ти нищо не знаеш.
Ако се родиш в любовта МУ,
ще свободен летиш,
ако стоиш под властта МУ,
с мир в бури ще спиш.
Ако ме гледаш без НЕГО,
ще се кланяш на идол,
ако цениш ме без НЕГО,
ме раняваш с обида.
Ако вкусиш сълзите ми,
ще поискаш кръвта ми,
ако идваш във дните ми,
ще желаеш ноща ми.
Ако свърши стихът ми,
не се лутай бездушен,
не рови се в прахът ми,
а бъди МУ послушен!
Ако не дириш в мислите ми,
ще ме презреш,
ако дириш в мислите ми,
ще ме (може би) разбереш.
Ако вярваш в прошката МУ,
ще ми простиш,
ако вкусиш прошките МУ,
ще се посветиш.
Ако дириш в мислите ми,
не ще ГО презреш,
защото за мислите ни,
ИСУС Е ОГЪН--те--свещ...
12.12.1997
Ако влезеш в душата ми,
ще се окъпеш,
ако сложиш крилата ми,
не ще отстъпиш.
Ако тръгнеш по пътя ми,
не ще изгубиш,
ако гледаш в сърцето ми
ще се влюбиш.
Ако докоснеш мечтите ми,
ще се забравиш,
ако търсиш в очите ми,
ще се удавиш.
Ако ли научиш съдбата ми,
ще се покаеш,
ако не си в свободата ми,
ти нищо не знаеш.
Ако се родиш в любовта МУ,
ще свободен летиш,
ако стоиш под властта МУ,
с мир в бури ще спиш.
Ако ме гледаш без НЕГО,
ще се кланяш на идол,
ако цениш ме без НЕГО,
ме раняваш с обида.
Ако вкусиш сълзите ми,
ще поискаш кръвта ми,
ако идваш във дните ми,
ще желаеш ноща ми.
Ако свърши стихът ми,
не се лутай бездушен,
не рови се в прахът ми,
а бъди МУ послушен!
Ако не дириш в мислите ми,
ще ме презреш,
ако дириш в мислите ми,
ще ме (може би) разбереш.
Ако вярваш в прошката МУ,
ще ми простиш,
ако вкусиш прошките МУ,
ще се посветиш.
Ако дириш в мислите ми,
не ще ГО презреш,
защото за мислите ни,
ИСУС Е ОГЪН--те--свещ...
12.12.1997
FULLMOON WAY
FULLMOON WAY
Студен и черен път със някаква посока,
от Времето разкъсан с нокти прашни,
въздиша той в нощта дълбока,
от всеки тъпкан в дните досегашни.
Извива се, изчезва в тъмнината,
храсти топлят тялото му пусто,
а линията бяла по средата,
във сенките събужда чувства.
Мост мълчи, под кости от стомана,
се вият мамещи коси бездънни,
с тайна чезнеща, небрежно-разпиляна,
Луната милва мислите безсънни.
Звезди копнеят, щурчо пък им свири,
облива всичко девствена роса,
унесен прилеп истината дири,
полъхва свежест в дръзката коса.
Там някъде пращи и планината,
прибулена в жестокост и кошмари
и мощни стволове -- стрели из рамената,
изтръгват блянове от жили стари..
А хората сънуват си мечтите,
кои в сатен, кои в тревата,
стомасите -- разплути или свити --
бе, нищо ново на Земята...
Кола залутана, със грохот тежък,
разбуди сенките от язвите кървящи,
крилца несигурни във хищни мрежи,
погълнаха очите и` блестящи..
Отшумя, изгуби се из пустотата,
на пътя бавно коленича аз...
...О, Господи, прости.... и суетата,
премаза в мен тъй нежен глас...
река Тунджа 21. 08. 1994
Студен и черен път със някаква посока,
от Времето разкъсан с нокти прашни,
въздиша той в нощта дълбока,
от всеки тъпкан в дните досегашни.
Извива се, изчезва в тъмнината,
храсти топлят тялото му пусто,
а линията бяла по средата,
във сенките събужда чувства.
Мост мълчи, под кости от стомана,
се вият мамещи коси бездънни,
с тайна чезнеща, небрежно-разпиляна,
Луната милва мислите безсънни.
Звезди копнеят, щурчо пък им свири,
облива всичко девствена роса,
унесен прилеп истината дири,
полъхва свежест в дръзката коса.
Там някъде пращи и планината,
прибулена в жестокост и кошмари
и мощни стволове -- стрели из рамената,
изтръгват блянове от жили стари..
А хората сънуват си мечтите,
кои в сатен, кои в тревата,
стомасите -- разплути или свити --
бе, нищо ново на Земята...
Кола залутана, със грохот тежък,
разбуди сенките от язвите кървящи,
крилца несигурни във хищни мрежи,
погълнаха очите и` блестящи..
Отшумя, изгуби се из пустотата,
на пътя бавно коленича аз...
...О, Господи, прости.... и суетата,
премаза в мен тъй нежен глас...
река Тунджа 21. 08. 1994
Just
Just
Късна есен, ранна зима,
нощ, Луна, небе, звезди,
в болки раждаща се рима,
от любов в душа следи.
Сводът, сякаш ледено море,
оковало лодки без платна,
а Луната с бледен рог оре
и мимолетна сее светлина.
Грохот тайнствен в ледовете --
самолет самотен там лети,
скреж се плъзга по крилете
и спира в нечии мечти.
А съм долу аз, у нас на двора,
гледам пак на сенките играта --
сменят маски, дрехи, без умора,
с грим безплатен от Луната.
Стоя -- до смръзналите зелки
и образи поглъщам, силуети,
в косите вятърът се стрелка
и кръстът в шепата ми свети.
Недалеч, сама топола гола,
като рог стърчи от планината
и в мракът клоните забола,
пее жалби за листата.
Дворът -- пуст, земята -- влажна,
с лице от бурени невзрачни,
на облак сянката продажна,
зави ме с одеяло мрачно.
Добре, че излязох от къщата-клетка,
да видя това, което прочете,
че затворен под сънна решетка,
се будя със нищо в ръцете...
1994 г.
село Юлиево
Късна есен, ранна зима,
нощ, Луна, небе, звезди,
в болки раждаща се рима,
от любов в душа следи.
Сводът, сякаш ледено море,
оковало лодки без платна,
а Луната с бледен рог оре
и мимолетна сее светлина.
Грохот тайнствен в ледовете --
самолет самотен там лети,
скреж се плъзга по крилете
и спира в нечии мечти.
А съм долу аз, у нас на двора,
гледам пак на сенките играта --
сменят маски, дрехи, без умора,
с грим безплатен от Луната.
Стоя -- до смръзналите зелки
и образи поглъщам, силуети,
в косите вятърът се стрелка
и кръстът в шепата ми свети.
Недалеч, сама топола гола,
като рог стърчи от планината
и в мракът клоните забола,
пее жалби за листата.
Дворът -- пуст, земята -- влажна,
с лице от бурени невзрачни,
на облак сянката продажна,
зави ме с одеяло мрачно.
Добре, че излязох от къщата-клетка,
да видя това, което прочете,
че затворен под сънна решетка,
се будя със нищо в ръцете...
1994 г.
село Юлиево
Ти
Ти
Град на рози, вишни и липи --
мой дом за четири години...
Сега студен и чужд почти --
изгубих се във твоите витрини...
Дойдох, бях плах, момче свенливо,
ти ме прие в безмълвните си красоти,
в букет от слънце, багри, дни мъгливи,
дъжд, сняг... аз търсех своите мечти.
В теб срещнах любовта -- замаян,
спрях...
щастлив... защо се спусна мрак...
Познах тъгата и разбит, отчаян,
бях,
с печат от самота, вагон без влак.
Наслаждавах се на твоята природа,
Тюлбето, циркът, язовира, реката,
Исус познах и в Светлина заходих,
но на шега - -не сграбчил Му ръката.
Приятелите ми, любимите места,
спомените и разбитите химери,
пръснаха се - -есенни листа...
"Помнете ме, когато ви намеряяя!!!"
В името ти блика женска красота,
цял ухаеш в аромат неповторим,
аз тръгвам днес, откраднал на листа,
от теб... дори далече да си зрим...
04.06.1994
Казанлък
Град на рози, вишни и липи --
мой дом за четири години...
Сега студен и чужд почти --
изгубих се във твоите витрини...
Дойдох, бях плах, момче свенливо,
ти ме прие в безмълвните си красоти,
в букет от слънце, багри, дни мъгливи,
дъжд, сняг... аз търсех своите мечти.
В теб срещнах любовта -- замаян,
спрях...
щастлив... защо се спусна мрак...
Познах тъгата и разбит, отчаян,
бях,
с печат от самота, вагон без влак.
Наслаждавах се на твоята природа,
Тюлбето, циркът, язовира, реката,
Исус познах и в Светлина заходих,
но на шега - -не сграбчил Му ръката.
Приятелите ми, любимите места,
спомените и разбитите химери,
пръснаха се - -есенни листа...
"Помнете ме, когато ви намеряяя!!!"
В името ти блика женска красота,
цял ухаеш в аромат неповторим,
аз тръгвам днес, откраднал на листа,
от теб... дори далече да си зрим...
04.06.1994
Казанлък
СМЪРТ И КРАСОТА
СМЪРТ И КРАСОТА
Един е. От небето нощ струи безкрайна,
втренчена във късчето Луна - -като смъртта.
Тихо е. Щурец разкрива своя тайна,
с тъжна нежност -- радостта на любовта.
Ах, как хладно е и въздухът кристален,
пробягват сенки с призрачни була,
звезда самотна с огън нереален,
прорязва мрака -- Божия стрела...
Залайва куче, някъде далече,
поемам дъх -- ухае на зелено,
едва дочувам ромон речен,
сам съм и ми е студено.
Луна и сенки, трепкащи звездички,
всичко е красиво в таз природа --
залезът и изгревът, цветя и птички
и всичко тръпне за свобода!
А ние къде сме -- сред бетон и дърво,
с натежали глави и празни сърца,
кой забелязва Луна, зарево --
май влюбени само и тъжни деца!
Мир е при нас, война е при тях,
хора умират, защо е тъй криво,
далеч сме, ДА, там стенат от страх,
а нима е това справедливо?
Вместо:
" Обичам те! "да чуваш:" УБИЙ ГО!!!"
вместо ласка -- студена стомана,
няма щурец, а :"ДАВАЙ! ЗАБИЙ ГО!!!"
в душата и тялото рана връз рана.
Колко е грозно и несигурно всичко --
суета красива с маска фалшива,
деца умират, без да видят, мънички,
КОЙ, очите му, кой ги убива.
Луната изчезна, сенките с крясък,
погълнаха мен и целият свят,
няма надежда, с призрачен блясък,
дулото ревна -- загина мой брат...
24. 07. 1994
Един е. От небето нощ струи безкрайна,
втренчена във късчето Луна - -като смъртта.
Тихо е. Щурец разкрива своя тайна,
с тъжна нежност -- радостта на любовта.
Ах, как хладно е и въздухът кристален,
пробягват сенки с призрачни була,
звезда самотна с огън нереален,
прорязва мрака -- Божия стрела...
Залайва куче, някъде далече,
поемам дъх -- ухае на зелено,
едва дочувам ромон речен,
сам съм и ми е студено.
Луна и сенки, трепкащи звездички,
всичко е красиво в таз природа --
залезът и изгревът, цветя и птички
и всичко тръпне за свобода!
А ние къде сме -- сред бетон и дърво,
с натежали глави и празни сърца,
кой забелязва Луна, зарево --
май влюбени само и тъжни деца!
Мир е при нас, война е при тях,
хора умират, защо е тъй криво,
далеч сме, ДА, там стенат от страх,
а нима е това справедливо?
Вместо:
" Обичам те! "да чуваш:" УБИЙ ГО!!!"
вместо ласка -- студена стомана,
няма щурец, а :"ДАВАЙ! ЗАБИЙ ГО!!!"
в душата и тялото рана връз рана.
Колко е грозно и несигурно всичко --
суета красива с маска фалшива,
деца умират, без да видят, мънички,
КОЙ, очите му, кой ги убива.
Луната изчезна, сенките с крясък,
погълнаха мен и целият свят,
няма надежда, с призрачен блясък,
дулото ревна -- загина мой брат...
24. 07. 1994
Пустинен вой
Пустинен вой
Юлска тишина. Задушно и горещо
и не помръдва лист, мъртвило,
небето-бездна, сякаш нещо,
милостта му е изпило.
Не стига дъх, очите дирят сянка,
прахта нозете боси пари.
Мираж... Закътана полянка...
Изчезва -- като грижи стари.
Не лайва куче, няма пеперуди,
реката без душа се влачи,
блестят по пътя изумруди,
къпините копнеят за берачи.
Въздишка на изпръхналите устни,
потта по челото бленува...
Стори ми се?! Или нещо хрусна?!
Да, ясно тътен глух дочувам!
О, най-сетне вихър жегата прогони,
с рев продъни висналата шир
и облаци в галоп жесток подгони,
край, край на палещият мир!
И напразно дискът уплашен реве,
разпръснат наслуки в свежа палитра,
невидим художник гласи цветове
и звъннват сълзи от Божия цитра.
И стрелкат се бързи птичи крила,
като мисли изгубили кървав облог
и хора излизат със ведри чела,
със хвала към щедрият Бог.
С радост земята поглъща живота,
стопяващ бръчки, влял чистота,
забравен мирис, бъбнеща нота,
отново буйно танцуват листа.
И тичам в локви зелени и топли,
по детски викащ свойте мечти,
забравил пак за сухите вопли,
повярвал наивно, че ще дойдеш и ти...
1994
Юлска тишина. Задушно и горещо
и не помръдва лист, мъртвило,
небето-бездна, сякаш нещо,
милостта му е изпило.
Не стига дъх, очите дирят сянка,
прахта нозете боси пари.
Мираж... Закътана полянка...
Изчезва -- като грижи стари.
Не лайва куче, няма пеперуди,
реката без душа се влачи,
блестят по пътя изумруди,
къпините копнеят за берачи.
Въздишка на изпръхналите устни,
потта по челото бленува...
Стори ми се?! Или нещо хрусна?!
Да, ясно тътен глух дочувам!
О, най-сетне вихър жегата прогони,
с рев продъни висналата шир
и облаци в галоп жесток подгони,
край, край на палещият мир!
И напразно дискът уплашен реве,
разпръснат наслуки в свежа палитра,
невидим художник гласи цветове
и звъннват сълзи от Божия цитра.
И стрелкат се бързи птичи крила,
като мисли изгубили кървав облог
и хора излизат със ведри чела,
със хвала към щедрият Бог.
С радост земята поглъща живота,
стопяващ бръчки, влял чистота,
забравен мирис, бъбнеща нота,
отново буйно танцуват листа.
И тичам в локви зелени и топли,
по детски викащ свойте мечти,
забравил пак за сухите вопли,
повярвал наивно, че ще дойдеш и ти...
1994
Абонамент за:
Публикации (Atom)
