Вечност

Вечност



Кораб в бездната мачти превива,
в платната-парцали вихър се впива,
нощ е -- мълнии мракът пребиват,
мачкат вълни снагата му крива.

Хората жалки, като плъхове бягат,
молят се Богу -- дано оцелеят,
прашни дела душите им стягат,
пред стената бучаща немеят.

Един човек мълчаливо стоеше,
стиснал устни за въже се държеше,
в очите безмълвни ни ужас, ни страх,
има много такива, но този бях аз!

Затвори очи и нещо си спомни,
светнаха после -- пред смъртта ветровита,
крясъци, тътен, въртопи огромни --
топла постеля за душата разбита.

И пусна се... Планина го преметна,
потъна в мрака... видя светлина...
Времето спря... Нещо просветна:
Слънце, чайки -- тъй Бог пожела...

14. 06. 1994 г.