СМЪРТ И КРАСОТА

СМЪРТ И КРАСОТА


Един е. От небето нощ струи безкрайна,
втренчена във късчето Луна - -като смъртта.
Тихо е. Щурец разкрива своя тайна,
с тъжна нежност -- радостта на любовта.

Ах, как хладно е и въздухът кристален,
пробягват сенки с призрачни була,
звезда самотна с огън нереален,
прорязва мрака -- Божия стрела...

Залайва куче, някъде далече,
поемам дъх -- ухае на зелено,
едва дочувам ромон речен,
сам съм и ми е студено.

Луна и сенки, трепкащи звездички,
всичко е красиво в таз природа --
залезът и изгревът, цветя и птички
и всичко тръпне за свобода!

А ние къде сме -- сред бетон и дърво,
с натежали глави и празни сърца,
кой забелязва Луна, зарево --
май влюбени само и тъжни деца!

Мир е при нас, война е при тях,
хора умират, защо е тъй криво,
далеч сме, ДА, там стенат от страх,
а нима е това справедливо?

Вместо:
" Обичам те! "да чуваш:" УБИЙ ГО!!!"
вместо ласка -- студена стомана,
няма щурец, а :"ДАВАЙ! ЗАБИЙ ГО!!!"
в душата и тялото рана връз рана.

Колко е грозно и несигурно всичко --
суета красива с маска фалшива,
деца умират, без да видят, мънички,
КОЙ, очите му, кой ги убива.

Луната изчезна, сенките с крясък,
погълнаха мен и целият свят,
няма надежда, с призрачен блясък,
дулото ревна -- загина мой брат...

24. 07. 1994